Кои са най-старите породи кучета в света

Кучето е спътник на човека от незапомнени времена и през този дълъг път са се оформили десетки породи с различен произход. Част от най-старите породи кучета носят черти, които почти не са се променили, докато други са се развили по-късно под натиска на нуждите на хората. Да проследим как са се появили тези породи и какво ги отличава помага да се разбере колко различни са пътищата до едно и също животно край човека. Тук ги разглеждаме описателно, без да се впускаме в точни години.

Как се появяват породите

Породата е група кучета с общ произход и с устойчиви черти, които се предават на потомството. Първоначално тези групи не се създават в книги, а се оформят от нуждата и от средата, защото всяко занимание искало различно куче. Така пастирското куче трябвало да пази стадото, ловното да гони дивеч, а трети живеели до хората заради компанията.

С течение на времето хората започнали да задържат най-подходящите животни за дадена задача и да ги развъждат помежду им. Изолацията също изиграла важна роля, защото групи, разделени от планини, морета или разстояние, се развивали по свой път и придобивали свои черти. Така се появили местните породи, всяка съобразена със своята земя и със своя поминък. Дълго време никой не записвал родословията, а породата живеела в паметта на хората и в стадата, които пазела.

Най-старите породи кучета

Сред породите, които най-често се смятат за древни, е салуки, хрътка от Изтока с тънко тяло и дълги крака. До него стои афганистанската хрътка с гъста козина, устроена за работа в планини и в студ. Басенджито се отличава с липсата на обичайното кучешко ехо в гласа и с навика да се грижи за себе си като котка.

Тибетският мастиф е свързан с високите земи и с планинските манастири, където пазел имот и добитък. Северните породи като хъски и самоед остават близо до северните народи и до тежкия труд с шейна из снега. Акита от островите на Далечния изток и чау с гъстата си козина също се причисляват към старите спътници на човека и носят следа от своите земи.

Какво отличава всяка

Салуки е създаден за бяг и за гонене в открити пространства, затова е строен и лек и се движи с лекота. Афганистанската хрътка работи в пресечен терен и в студ, за което ѝ помага дългата козина. Басенджито е самостоятелно и наблюдателно и се отличава с начин да се почиства, какъвто рядко се среща при други кучета. Тибетският мастиф е едър и защитнически настроен и е бил пазач на стада и на домове.

Северните кучета са издръжливи и устроени за студ и за дълъг труд на открито, а гласът и игривият им характер са част от тяхната природа. Акитата е вярна и спокойна и често се привързва към един човек. Чау е сдържано куче с гъста грива и с особен характер, което не търси близост с всеки.

Отделно внимание заслужава самата козина, защото тя разказва за климата, в който породата е живяла. Гъстата козина пази от студ и от вятър, а късата и гладка улеснява бяга и почистването. Дори формата на главата и на тялото носят следа от задачите, заради които породата е била създадена.

Породи от България

Нашите земи също имат свои стари породи, израснали от овчарството и от лова. Каракачанското куче е едро планинско куче, което пази стада от хищници и работи самостоятелно високо по баирите.

То е издръжливо и недоверчиво към непознати, защото такава е била работата му из планините. Българското овчарско куче е по-разпознаваемо из страната и също пази добитък, но стои по-близо до селата и до двора. Българското гонче, известно и като лудогорско, е ловно куче, устроено за гонене на дивеч по следа.

Българският барак е космат овчарски тип, свързан с движението на стадата из планините. Тези породи са родени от нуждите на нашия бит и носят следата на своя край, макар да са по-малко известни извън него.

Много от тези кучета и днес работят с овце по планините и затова са запазили и характера, и строежа си. Стопаните ги ценят заради издръжливостта и заради умението да вземат решение сами, далеч от човека.

Как ги разпознаваме днес

Днес породите се описват по устойчиви белези, записани и разпознавани по света. Големината, видът на козината, строежът на тялото и характерът служат за ориентир, а старите породи носят черти, които ги отличават от съвременните. Планинските кучета често са едри и космати, хрътките са стройни и бързи, а северните са с гъста козина и със силен инстинкт за работа на открито.

Днес развъждането има и по-строги правила, защото чертите се описват в стандарти и се следят от развъдни организации. Старите породи обаче невинаги се вписват лесно в тези правила, защото са оформени от практика, а не от мода. Затова понякога в тях се срещат различия в рамките на една и съща порода.

Днес старите породи се пазят не само заради работата, а и като част от наследството на народите, които са ги създали. Много от тях са се променили с времето, защото нуждите на хората са се сменили, но основните им черти остават разпознаваеми. Когато погледнем едно такова куче, виждаме дълъг път на съвместен живот с човека. Този път е оставил своя отпечатък върху него и продължава и днес.